Старата къща под кипариса

С хумор, сладкодумие и много тъга, Фазил Искандер създава истински шедьовър.

Дни с дъх на лято и напечена от слънцето трева.
Нощи с небе, което още малко, и ще рухне под нанизите на звездите.
Видим смях и невидими сълзи.
Една леля, която си е все на 35 години.
Един баща, когото отвеждат неизвестно къде и той не се връща никога вече.
Едно момче, което пита: защо, защо, защо, и търси смисъл във време, подвластно на сблъсъка не между старо и ново, а между ново и вечно.
Хора, които са скочили от наивния, разумен родов строй в жестоката и комична реалност на социалистическия карнавал.

Ето за какво пише Фазил Искандер (1929-2016), който със сладкодумния си източен стил, с лириката и искрящия си хумор, с безупречния си усет към словото и поетиката на делника се нарежда сред най-великите разказвачи на ХХ век.