Тези, които останаха и онези, които заминаха

От книгата „Тези, които останаха и онези, които заминаха“:

Мамо, я кажи за кого от тях най-много ти е домъчняло?

Мама занарежда с тежки въздишки:

– Какво да кажа? За кого по-напред. Сърцето ми се къса за всички тях. За всеки по различен начин. Как да реши човек коя сърдечна болка е най-силна?

– То се знае, че за Мохамад! – Чичо вдигна рамене. – За господин доктора, или, както татко го наричаше, престолонаследника. Още повече че него най-отдавна не го е виждала. Нали така? От колко години?

– От трийсет.

– Трийсет ли!? – възкликна леля. – Скъпа мамо, грешиш. Той два пъти си идва. Колко години от тогава?

– Трийсет и пет. За това време дойде веднъж през седемдесет и трета и после още веднъж през седемдесет и шеста.

– Браво, мамо, каква памет имаш! Изобщо не се оплаквай, че си стара и вече нищо не помниш. Виж колко добре помниш дати!

– Та това са най-важните дати в живота ми! Никога няма да ги забравя! Като рождените дати на децата ми и датата на сватбата ми. Пък и това беше първото отпътуване, първата раздяла.

Помня дори деня и часа. С Мохамад си отиде частица от сърцето ми. Тогава бях още млада, а и бях улисана с грижи по другите деца. Имах един куп задължения. Волю-неволю животът ме завъртя. Но болката дори за миг не ме напусна.

Чичо повиши глас, размаха ръце и с патос изрецитира:

Ей, Саади, Пророкът е казал: „Любовта към родината е неотделима от вярата“. Но трябва ли да умреш в страдания, защото си роден тук?

Бих препоръчал тази книга на всеки родител като задължително четиво, особено на онези, които имат повече от едно дете. Бих я препоръчал на бащите, за да разберат по-добре какво се случва в душите на техните деца.
The Sunday Journal

В романа на Паринуш Сании ислямската традиция господства в няколко аспекта: еманципацията на жената под формата на плетеница от лъжи и бягство от дома; влюбени, които се крият на опасни места, далеч от строгия поглед на жандармите; авторитаризма и емоционалната цензура...
Посланието е универсално: нехайството към емоционалното общуване бавно руши всяко семейство.
blog.libris.com

Сании дава глас на всички ирански жени, затворнички и жертви на обичаите и на домашното насилие, жени, малтретирани от страна на мъжете. Женските образи на Сании са съвременни героини, който се борят за човешките си права, дори това да коства живота им.
Cultura, Италия

Възхитителен и искрен. Смел и прям портрет на несправедливостта, така майсторски написан, че нито един потиснически съд не може логически и открито на забрани публикуването му.
Bokhara Magazine, Иран

Извисяващ, покъртителен и на места мъчителен разказ. Почитателите на автори като Халед Хосейни ще оценят тази забележителна история, написана от автор, който е призван да постави нови основи в съвременната иранска литература.
Worcester News, UK