Фокус

Откъс:

Би могло да започне, да речем, от звяра и войната, която избухна заради него. Имаше време, когато М. още владееше живота си или мислеше, че това е така, и по това време за нея беше от първостепенна важност да разбере как е устроен звярът. Но той растеше, може да се каже, паралелно с нея – едва сварваш да си записваш.

Не че М. смяташе тази работа за свое основно занимание, о, не, тогава я интересуваха съвършено различни неща – най-вече чуждите истории, които колекционираше като марки. Голяма част от тях вече имаха пряко отношение към звяра, просто тогава ѝ се струваше, че цялата тая работа е минало и че в нашите просветени времена никой на никого не отхапва главата просто така или пък това се случва много, много рядко.

М. си спомняше една история, чута в някаква компания: младо момиче сънувало как семейството ѝ я праща на звяра да я изяде, всички били страшно разстроени, майка ѝ я съветвала да отвлича вниманието на животното с приказки, докато то не заспи, поне първата нощ това би трябвало да свърши работа.

Но най-странното, каза тогава сънувалата, беше, че когато дойдоха да ме вземат аз изведнъж разбрах, че именно това е бил смисълът на живота ми, неговият таен план, ако го приемаме без украси и прилагателни.

Излизаше, че съм била родена, за да ме изядат – като бройлер в птицеферма, който се ражда в клетка, ака и пикае в краката си и напуска света охладен, оскубан и повит в целофан. Явно затова дори не се съпротивлявах – защото какъв смисъл има да се съпротивляваш на своето висше предназначение?

Мария Степанова без съмнение отваря нова глава в историята на руската проза. […] Този роман трябва да бъде прочетен от всеки.
Томи Хутунен, Helsingin Sanomat

Този кратък роман си струва да бъде прочетен няколко пъти.
Защото ни отнема време да осъзнаем, че постройката му е обмислена до последния детайл, като се започне от повърхнината на езика.
Зиглинде Гайзел, Frankfurter Allgemeine Zeitung

Руският – моят майчин език – е деградирал до степен, при която се е превърнал в символ на застиналост във въображаемото минало. Символ на лъжи. На носталгия. Символ на агресия. Цялото творчество на Мария Степанова представлява едно стоическо усилие да се противопостави на това.
Саша Мариана Залцман

Проза, от която губиш посоката – пълна с изненади и завои, които ни отвеждат до пътеки, водещи до личното ни освобождение.
Südwestrundfunk