Цветно време

Една книга, която няма да можете да оставите.

След изгрежа на петлите виждах как се движат под гаснещото сияние на звездите стока, хора и коли. Към утрото, към труда за хляб. Носех вместо шапка, шапката на гаснещия мрак, за да помагам от едната страна на мама - повела разсъмването към деня, и да крепя от другата страна слънцето върху рамото високо на баща ми. Слънцето, което ще нагрее пещта на трудовия ден, в която ще узрява сърното, ще зрее хлябът. С диханието на браздите чувах гласове на птици; към чиито гнезда достигах с ралото, плуга или колата - из прашни пътища. Пътища, които водеха до ниви, люшнати от хлебен вятър и птичи песни. В класовете по жътва, които сбирахме в торбата на лятото, и в жълтите стръкове, които пукаха по вършитбени хармани, светеше зърното. Като слънцето светеше, и аз го прегръщах в късните, в нощните часове до възглавницата си, пълна със сено или слама. от която поникваше в мигове внезапно гласче на щурец. Броях звездите и завързвах вятъра за върбата, до която беше копата дъхаво сено. А в него спеше и дълго не заспиваше детството ми, заслушано в шепота на близката луна. Ах, колко цветно беше това време! И колко богато - то имаше всичко - пътища, срещи, гласове, цветове - всичко, което по-късно разбрах че се нарича живот.